РАЗУМ

В този епизод ще започнем да разгадаваме какво е музика. Тя е съществена част от живота ни, дава му цвят и ритъм, кара ни да чувстваме, да си спомняме, да танцуваме и да мечтаем. Но защо? Каква е разликата между музика и произволен сбор от звуци? Коя е най-старата песен, как пеят градските птици, кои са групитата на Моцарт, в кой тон пускаме водата, как е 'кон' на китайски, в колко херца лети комарът...

Епизодът е вдъхновен от работата ми с Визипедия - бъдещето на ученето - стартъп, който иска да помага на създателите на образователно съдържание, което е анимирано и интерактивно. Вижте и уроците на тема музика в платформата vizipedia.org.

Линкове и препратки: David Byrne: How music works.

Най-старата песен:Хуритски химн 6

"Правя приношения на богинята

За да отвори сърцето си в любов,

Да прости греховете ми...

Флейтата от пещерата Дива баба.

Песните на градските птици.

Тоналност в китайските езици.

Произхода на До-Ре-Ми.

История на микрофона.

Странни плодове, Били Холидей.

История на настройването на цигулките - Ла на 440 Херца.

Всичко, което не искате да знаете за децибелите.

Какво е поезия и кои са нейните теми. В този епизод: „Погледни внимателно това, което ти харесва, и по-внимателно това, което не..." вглеждаме се в тъмната страна на човека и как тя може да служи за вдъхновение.

Разглеждаме и колективната сянка на обществото, използвайки поезията като скалпел - болезнен и необходим.

Смирено отправяме поглед към природата - "вселена от атоми... атом във вселената".

В края се оставяме на емоцията и спираме да търсим смисъл, редейки шарки от смисъл, звук и ритъм.

Произведения в епизода:

Лолита, Владимир Набоков

Лейди Лазар, Силвия Плат

Обяснявайки депресията си на майка ми - разговор, Сабрина Бенаим (youtube,книга)

Машини, Доротея Василева

Плач, Стамена Дацева

Реквием, Анна Ахматова

Риза, Роберт Пинкси

Дюн, Франк Хърбърт

Булевард Димитър Петков, Бараби Блус Бенд

Бутилконос съюз, Сам Илингуърт (The Poetry of Science podcast)

Вселената, Ричард Фейнман, Universe in Verse

Прах, Дориан Ло

Този подкаст нямаше да е възможен без книгата

The Poets Companion A Guide to the Pleasures of Writing Poetry от Ким Адонизио, Дориан Ло

корица на епизода: Стефка Огнянова

Какво е поезия и кои са нейните теми. В този епизод: противоречието, наречено семейство; смърт болка и раздяла; еротика и секс; любов.

Поезия в епизода:

The Morning Baking, Carolyn Forche

Баба ми е луда македонка, XY

My Mother Would Be a Falconress, Robert Duncan

You can have it, Philip Levine 

Dark Child, Marlon Williams

A Poet's Death, David Trinidad

Death: the last visit, Maria Howe

Last Night, Sharon Olds

The Groundfall Pear, Jane Hirshfield

По-prikazka, XY

Какво е поезия? Барокова украса на езика, красива, но не съвсем необходима, дъвка за ушите...или нещо повече?

За да я разберем, нека се опитаме сами да се вдъхновим и подредим мънистата на нашето съзнание в шарки от от смисъл, звук и ритъм. Можем ли?

В този епизод: всекидневието като вдъхновение.

Поезия в епизода:

The Zen of Housework, Al Zolynas

Song of myself, Walt Whitman 

Life with Sick Kids, Sharon Olds

What I do, Ellery Akers

Малките неща, Вайръл стихове за секс и драма 

Този подкаст епизод нямаше да е възможен без книгата The Poet's Companion: A Guide to the Pleasures of Writing Poetry от Kim Addonizio, Dorianne Laux

Корица на епизода: Блекаут арт от Григор Атанасов

С ромската актриса и медиатор Наталия Цекова за театъра, пътя ѝ до сцената и живота на ромите.

Можете да гледате моноспектакъла "Вкусът на живота' на 14-ти октомври в Нов театър НДК http://newtheatre.bg/spektakli/

Епизодът търси красотата, изследвайки шарките, които човешкият мозък открива в света около себе си - от лицето на любимия, през поезия, музика, математика, изкуство и хумор.

Изпитваме удоволствие от интерпретация на шарки, но не и на твърде очевидни такива. Изпиваме ендорфинов коктейл, когато разгадаем енигмата на дадена система и извикаме ‘еврика’ и усещаме липсата му, понякога болезнено, когато системата е твърде очевидна.

Повече за това какво е музика можете да откриете и в интерактивните уроци на Визипедия (https://vizipedia.org/): колекция анимирано, интерактивно, образователно съдържание.

С Яне Френски - дигитален предприемач, градски активист и приятел, си говорим за Urbid, A(G)I, разрушителни иновации, образование и за проекта Визипедия (https://vizipedia.org/) - бъдещето на ученето.

За новото списание за култура и изкуство Подслон, си говорим с Мила Даскалова, един от създателите му. И още за лудостта и болката, за силата на тяхното споделяне, за нормалност, вдъхновение, стигма, етикети и за слончето на раменете, което всеки от нас носи.

Повече за списанието и как можете да участвате със свои творби, можете да научите на https://spisaniepodslon.com/  и https://www.facebook.com/spisanie.podslon.

Илюстрацията на епизода е дело наÅl Nik.

С твореца Невен Ненова за изложбата ѝ Ято, за вдъхновението да рисуваш и процеса на създаване, за изкуство, което говори и което провокира.

За участието ѝ в програмата на 'Заедно в час', за решението да стане учител, за нуждата да помагаш на обществото си и какво е да преподаваш  в ромска общност, за предизвикателствата на образованието днес.

Изложбата Ято можете да видите до 31-ви март в City Mark Art Center.

Повече за изкуството на Невен в behance.

Нашите емоции,  според традиционния възглед, са артефакти на еволюцията, нужни за оцеляване а сега - фиксиран компонент на нашата природа.  Като такива те са универсални: хора на всяка възраст, във всяка култура, във всяка част на света, трябва да преживяват тъга като нас и като нашите предци, бродили из африканската савана преди милион години.

Този възглед за емоциите е дълбоко залегнал в нашата култура. Категоризираме филмите по емоциите, които трябва да предизвикват, драми и романтични комедии, филми на ужасите и трилъри. Училища и детски градини слагат плакати, показващи усмихнати, намръщени и цупещи се лица. Facebook ни предлага каталог от емотикони, които да закачим към съобщението си. Учебниците по психология учат специалистите как да ги разгадават, а те помагат на своите пациенти да правят същото.

Накратко, от край време имаме различни преопределени състояния и можем да избираме измежду тях. И все пак, въпреки изтъкнатото интелектуално родословие на фиксираните емоции и въпреки огромното им влияние в нашето общество, след вековни усилия научните изследвания не разкриват постоянна физиологична следа дори за една емоция.

В този епизод ще обсъдим защо нашите емоции не са вградени, не са универсални и варират в зависимост от средата ни.Те не се задействат автоматично; ние ги създаваме. Те се появяват като комбинация от физическите свойства на тялото ни, гъвкав мозък, който се свързва и окабелява спрямо средата, в която се развива и спрямо вашата култура и възпитание, които осигуряват тази среда.

Емоциите са реални, но не в обективния смисъл, на факта, че молекулите или невроните са реални. Те са истински по същия начин по който парите са реални - като продукт на човешкото споразумение. Това звучи напълно неинтуитивно и глупаво: ние сами сме си измислили тъгата, гордостта, омразата и любовта? Да, и нека се опитаме да си обясним как:

Източници и извадка от текста: patreon.com/razum

Съществуват три измерения на самотата, които отразяват връзките, които ни трябват:

Липсата на връзки във всяко едно от тези измерения ни прави самотни. Ето защо можем да имаме чудесен брак, но да ни липсват приятели и общност, да имаме близки приятели, но да ни липсва любов, да имаме общност от познати, но не и приятели. Заобиколени от хора, но необяснимо сами.

Какво пречи на всички самотни хора да се присъединят към клуб, да направят нови приятели, да се свържат отново със семейството или със старите си приятели? Или да започнат да се наслаждават на уединението си?

С две думи, самата самота. Когато вече се чувстваме самотни и виждаме как другите привидно се забавляват заедно, наслаждавайки се на компанията на околните, без нас, имаме естествена тенденция да се оттеглим, вместо да се приближим към тях. Страхуваме се да бъдем набелязани и осъдени като социални изгнаници. Точно както гладът и жаждата са начините тялото ни да ни казва, че трябва да ядем храна и трябва да пием вода, самотата е естественият сигнал, който ни напомня, че трябва да се свържем и с други хора. В това няма причина за срам. Трябва да разберем самотата за това, което е: почти универсално човешко състояние.

Разглеждайки самотата през призмата на историята и биологията, виждаме, че човешката нужда от социална връзка е повече от просто чувство или удобство - тя е вкоренен биологичен императив на милиони години човешка (и животинска) еволюция. И самотата, се е развила като предупредителен сигнал за задоволяване на тази нужда.

Хората са оцелели като вид не защото имаме физически предимства като размер, сила или скорост, но поради способността ни да се свързваме в групи. Обменяме идеи. Координираме цели. Споделяме информация и емоции. Нашата суперсила е способността ни да общуваме и да работим заедно.

Не просто се чувстваме по-добре заедно, чувстваме се нормално заедно. Как по-точно? Чрез химически набор от хормони и невротрансмитери, които ни наказват и награждават в зависимост от това, което тялото ни ни възприема като правилно и полезно за нашето оцеляване.

Източници и извадка от текста: patreon.com/razum

Бавното изменение на климата е измислицa, може би толкова пагубна, колкото тази, че изобщо не се случва...

Тя идва при нас в антология от утешителни заблуди: че глобалното затопляне е арктическа сага, развиваща се на удобна дистанция; че става въпрос само за морското равнище и бреговата линия, а не за всепоглъщаща криза, която няма да остави място или живот незасегнати; че това е криза на „естествения“ свят, а не на човешкия; че тези понятия са различни и че днес живеем някакси навън или отвъд или поне защитени от природата, а не неизбежно и напълно вътре в нея; че богатството е щит срещу разрушителните промени; че изгарянето на изкопаеми горива е цената на продължаващия икономически растеж, а този растеж и технологията, която произвежда ще ни позволят да измислим пътя си отвъд всяко екологично бедствие; че има някакъв аналог на мащаба или обхвата на тази заплаха през "дългата" човешка история, който да ни вдъхне увереност, когато я подценяваме...

Мнозина възприемат глобалното затопляне като вид морален и икономически дълг, натрупан от началото на индустриалната революция, който ще се изплати след няколко века, далече след нас. Всъщност повече от половината въглерод, изпуснат в атмосферата от изгарянето на изкопаеми горива, е емитиран през последните три десетилетия. Нанесли сме толкова големи щети на планетата и способността й да поддържа човешкия живот и цивилизация, откакто Ал Гор публикува първата си книга за климата, отколкото през всички векове, всички хилядолетия, преди това...

Изразът “половин Земя” е начин да мислим как бихме могли да се адаптираме към натиска на променящия се климат, оставяйки природата да оздравява сама, където вече не можем да живеем и отделяйки човечеството в останалата обитаема половина на света.

Мястото, което имаме, може да бъде по-малко от това, вероятно значително и не по наш избор. В по-дълъг срок е възможен и по-мрачният изход - годната за живот земя постепенно да изчезне, спускайки нощта на Човека: нулева Земя.

Източници, извадка от епизода: https://www.patreon.com/razum

Дума, идея, момент: Сатори - просветление, пробуждане в японския будизъм. То служи добре, но в езотеричната му простота има абстрактен смисъл и абстрактна мисъл. Да го разбера и нарисувам, използвах го, за да опиша чувство, което съм изпитвал много пъти. 

Например:

...
Четем книга, думите на друг, без значение каква и от кого.

Някъде по пътя, по пътеките на думите

авторът събира език, история, концепция, характер, по начин който да ни спре.

И спираме за миг.

От цялата картина пред съзнанието ни или от нейното значение за нас

може би се е открило откровение, обрат в сюжета или пък цитат,

може би току е поставена основна точка от тезата на автора или пък наша,

или пък думите формират странна амалгама от емоционални квалии и състояния,

проявяващи негатива на лична, наша ситуация от минало, от настояще.

Вкарваща ни в размисъл за трансформиращите машинации

на сенчестото Аз върху стрелата на живота

С думите или изображението, все едно - нещо се променя:

Откъдето и да идваш, спираш... и сега си там: Сатори.

...

Сатори са сакралните моменти, когато видим, чуем, почувстваме нещо

и в отговор едната възможна реплика е да помислим и да кажем

'По дяволите, вярно е...'

Може да е добро или лошо, но е откровение за нас

И в двата случая носи тежест, сила, истина, посока, ..

Сатори е момент, който успокоява ума и го свързва с душата...

текст, източници: https://www.patreon.com/posts/46078581

С Ивайло Хлебаров от ‘За Земята” говорим за чист въздух и петте мерки, които трябва да се случат, за да го получим в София, за мястото на България в световната борба срещу климатичните промени, за цената на бездействието и за бъдещето на енергията.

Изследванията на "За Земята" можете да прочете на: https://www.zazemiata.org/

Подкрепете подкаста #Разум чрез https://www.patreon.com/razum

В този епизод, записан в далечното и безгрижно лято, гостуваме на зеленчукова градина “Фиданото” и нейния стопанин Александър Вачев.

Говорим си за биоземеделие и скритата цена на индустриалното производство, за лекове срещу полевки и отвари за имуностимулация на домати, за живота на село, за етноси и комуни, огради и хора, за разликата между обучение и любознателност, за богатството на езиците, за история и бъдеще.

Обсъждаме какво иска България от Северна Македония и дали може да го получи, проблемите на незарасналите рани и възможностите на бъдещето, подаването на топка между едноименните националисти от двете страни на границата и особеностите на българската външна политика. 

Завършваме разговора и с описание на случващото се в #Беларус и как се развиват протестите там през третия месец от началото им.

Александър Малинов е политически анализатор с фокус върху Източна Европа и Балканите и автор в Тоест.бг и Терминално.

Подкрепете подкаста Разум чрез https://www.patreon.com/razum

Какво е демокрация? 

Идеал за по-добро общество или инструмент за общностно взимане на решения и справедливо разделяне на властта? 

Ценност, за която си струва да се биеш и да умреш или кух слоган, в който никой не вярва (или най-малкото политиците, които се позовават на нея под път и над път)? 

Основополагаща институция на съвременната република или хаотична държавна система, допринасяща за всички грешни решения, които взимаме?

Във втория епизод, посветен на демокрацията, я разглеждаме като правозадължение и богиня, като свобода и като анархия, преминаваме през историята ѝ от древна Гърция и Рим до Възраждането, намираме тирани и демагози, сравняваме я с аристокрация и олигархия, разделяме я на равни дялове и търсим нейната власт.

Подкрепете подкаста „Разум“ чрез https://www.patreon.com/razum

С документалния режисьор Адела Пеева за искреността през окото на камера, за човешките истории в глобалните събития, за омраза, страх и национализъм, за герои и икони, за цензура и автоцензура, за инж. Иван Иванов и Димитър Списаревски, за Югославия и Балканите.

Повод за разговора е премиерата на нейния филм, “Мълчание с достойнство”, за живота на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, които със своето силно и провокативно творчество (“Понеделник сутрин”, “Смърт няма”, “Слънчев удар”, “Като песен”, “Лавина”) попадат под ударите на социалистическата цензура. Филмът можете да видите тази седмица на фестивала “Синелибри”: https://www.cinelibri.com/malchanie-s-dostoynstvo/

Повече за филмографията на Адела, филмите “Да живее България”, “Чия е тази песен”, “Кметът”, “Развод по албански”, “В името на спорта” и много други: https://www.adelamedia.net/

Подкрепете подкаста „Разум“ чрез https://www.patreon.com/razum

Важен разговор с Георги Маринов, постдокторант в лабораторията по генетика в университета Станфорд, Калифорния. Какво ново знае науката за коронавируса, какво ще се случи в следващите критични месеци, кога и дали да очакваме ефикасна ваксина, какво е пандемичното ни бъдеще, какво всъщност се случва в САЩ и какви ще са ефектите върху глобалните системи и общества.

Подкрепете подкаста „Разум“ чрез https://www.patreon.com/razum

(English below) В първия епизод от нашата нова серия, #Подкастинация и в първия епизод на английски ни гостува Eric Halsey. Ерик е домакин на чудесния The Bulgarian History Podcast, американец, намерил нов дом в България и страст към нашата история.

В Подкастинация подкастинираме със сродни подкастъри и научаваме повече за тях, а с Ерик си говорим и за значението и богатството на историята, за ученическото образование като пропагандна догма, за новите стари проблеми на обществото, за начина и мястото да имаме смислени дебати (подсказка: в подкаст). Сравняваме народопсихология, Америка и България, София и Халифакс, намираме позитивната промяна у нас през последните години и мислим какво може да бъде бъдещето ни, ако послушаме уроците на историята.

Научете повече наhttps://www.bghistorypodcast.com/и го подкрепете чрезhttps://www.patreon.com/bulgarianhistorypodcast

In the first episode of our new series, #Podcastination and in the very first episode in English, our guest is Eric Halsey. Eric hosts the wonderful The Bulgarian History Podcast, and is an American who has found a new home here and a passion for our history.

In Podcastination we podcastinate with fellow podcasters and learn more about them, and with Eric we talk about the importance and richness of history, about education as political dogma, the new same old problems of society, the means and media to have meaningful debates (hint: in a podcast). We compare folk psychology, America and Bulgaria, Sofia and Halifax, we find the positive change in our country in recent years and think what our future could be if we listen to the lessons of history.

Learn more at https://www.bghistorypodcast.com/ and support it through https://www.patreon.com/bulgarianhistorypodcast

Със Стоян Панчев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) в разговор за либертарианство, за ЕС като новия голям брат и проблемите на мутро-периферията, за валутния борд като юзди на политиците и еврото като ЯРЕМ, за системните грешки в глобалната икономика, за държавата като враг и кризата като приятел, за регулация и (не)свободен пазар на държави, градове и култура, за САЩ и неточния превод на чужди проблеми, как да заприличаме на Германия, силата да бъдеш жертва и още много интересни теми… Стоян ни въвежда в светогледа на либертарианците, а още от него можете да научите на https://ekipbg.com/, http://libsociety.org/ и https://www.facebook.com/EKIPBG/

Споменати в разговора автори, референции и други източници: https://www.patreon.com/posts/43261414

Подкрепете подкаста „Разум“ на свободния пазар на идеи чрез https://www.patreon.com/razum

Ваня Григорова е граждански активист и синдикалист, борбен човек с мисия, знания и силата да отстоява позицията си.

Говорим за изгубената сила на синдикатите и оценяваме феодалната ситуация в България в сблъсъка между работници, едър капитал и власт. Как се стигна до тъжното състояние на най-ценните професии - учители и медицински работници и докъде ще ни доведе то. Как се създава гражданска #солидарност и какви са начините да се обединим, за да намерим изгубеното достойнство и сила на труда.

Един от поводите за разговора е нейната книга, Пътеводител за защита на работното място, разясняваща кратко и ясно всичко, което трябва да знаем за трудовите договори и възможностите за профсъюзна организация. Можете да я свалите безплатно от https://solidbul.eu/пътеводител-за-защита-на-работното-мя/

Повече от Ваня можете да научите от страницата на Солидарна България (https://solidbul.eu/), а ако искате да се срещнете с нея във вашия град, следете нейната страница (https://www.facebook.com/VanyaGrigorovaPage) или се свържете с нея - тя ще ви отговори.

Можете да подкрепите подкаста „Разум“ вhttps://www.patreon.com/razum

С Петър Живков, създател на Airlief, си говорим за превръщането на личния проблем в кауза и за промяната в професионалния път в търсенето на смисъл, за мръсния въздух в София и начините да се спасим от него, за корона ефекта върху града и икономиката, за иновации, екипи и дългия път до готовия продукт. Маските на Airlief можете да поръчате от https://airlief.com/mask/, а приложението им с информация за чистотата на въздуха да свалите безплатно от https://airlief.com/airlief-app/.

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

С Анета Василева, архитект, критик, преподавател и член на архитектурната платформа WhAtA си говорим за, познахте, архитектура, за кризи, ковид градове и градска среда, за стархитекти, глобхитекти и архитектурно его, за Бузлуджа, модернизъм и соц-архитектура, за историческо наследство и защо е важно то, за новите одежди на Партийния дом, пропуснатите шансове и за новото място на архитектурата в строителството на по-добро бъдеще.

Повече от Анета можете да научите чрез: https://toest.bg/author/aneta-vasileva/, https://www.capital.bg/author/Анета%20Василева и http://whata.org/

Подкрепете подкаста 'Разум' в https://www.patreon.com/razum

С писателя и бъдещ емигрант Денис Българанов сме на позитивна вълна: говорим си за изгубеното бъдеще на младото поколение, за философията на цинизма и лудоста като защитни реакции, за лиспващата посока на обществото, за власт, йерархия, анархия и избор, за България 2.0 и бягството от текущата ѝ версия.
Повече за Денис можете да научите от гугъл и от неговия филм "Никой не мога да бъда" https://www.youtube.com/watch?v=5FexWogUM8g, разказващ историята на група ТДК (https://www.youtube.com/watch?v=gLm38W_mwjc). Графиката на епизода е дело на талантливата Саня Лоховска (https://www.behance.net/SanyaLohovska).

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

С артиста Ясен Згуровски и диджея Жулиета Интергалактика си говорим за маските, които носим, за мястото на различните, за транс, куиър и гей хората, за любов и доброта, за страхове, омраза и контра-реакции и начините да ги преодолеем заедно, за поп-арт изкуство и музика.
Епизодът завършва с музикален сет, записан от Жулиета. Повече за нея можете да научите от mixcloud.com/julieta-intergalactica, facebook.com/welikekitsch, за Ясен от plakatkombinat.com/pages/yasen-zgurovski, instagram.com/yasenzz, yasenz.tumblr.com, yasenzgurovski.blogspot.com

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Епизод, записан по време на протеста на 02.09.2020, "Великото народно въстание", искащ оставката на действащото правителство и свикване на предсрочни избори. Разсъждения върху случилото се по време на протеста, причините за него и исканията на протестиращите. Започваме темата за демокрацията като идеал за по-добро общество или инструмент за общностно взимане на решения, като ценност, за която си струва да се биеш и да умреш ИЛИ химера, в която никой не вярва (или най-малкото политиците, които така често се позавават на нея), като основополагаща институция, или хаотична държавна система, допринасяща за всички грешни решения, които взимаме.
Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

С Огнян Касабов си говорим за протеста в Беларус и как се стигна до него. Какво знаем за "последната диктатура в Европа", какви всъщност са Беларуското общество, икономика, проблеми и накъде отива то в исканията си за демокрация, солидарност и справедливост?
След изборите на 9 август, Лукашенко обяви победа с 80% от гласовете и след последвалите масови протести в страната, опозиционният лидер, Светлана Тихановская, която междувременно бе принудена да напусне страната, обяви, че не приема изборните резултати и ще се бори по мирен път за промяна на властта. Протестите са все по-масови, към тях солидарно се присъединиха и работниците от големите предприятия, гръбнака на белоруската икономика. Силите за сигурност реагират с насилие в опит да репресират протестиращите, с хиляди задържани, бити, измъчвани, включително и смъртни случаи, но това само подклажда огъня на протеста и желанието за свобода и справедливост.
Какви са опциите на Лукашенко, изправен между горящите мостове към демократичния Запад и отровната прегръдка на Путин, и какъв е възможния път на страната след кризата?

Повече за работата на Огнян можете да намерите в: http://novilevi.org/, KOI Books

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Великденският остров - далечен и самотен, предизвикателен и загадъчен. Разказвам двете истории на цивилизацията Рапа Нуи, развила се в изолация на него и изгаснала при сблъсъка си останалия свят през 19ти век.

Едната опива екоцид, екологичното самоубийство на една култура, разраснала се отвъд възможностите на ограничената си екосистема, изяла, изгорила и пропиляла ограничените си ресурси, самоунищожила се в слепотата и алчността си.

Другата е по-комплексна, опитва се да хвърли повече светлина върху начина на живот и на мислене на Рапа Нуи; да разбере по-ясно причините за смъртта на този народ в търсене на надежда и за нашето човечество, на неговия собствен, самотен остров Земя в безкрайния необитаем космос.

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Използвани източници: https://www.patreon.com/posts/43130242

Епизод, посветен на слушателите на подкаста.

Пътят на знанието е по-къс заедно. Пишете ми на podcast.razum@gmail.com или оставете гласово съобщение в anchor.fm с предложения, поправки,... идеи за гости и теми, с примери по темите, които обсъждаме, книги, които са променили живота и начина ви на мислене, подкасти, филми, изкуство и въобще всички прозорци, които имаме в пещерата от свръхинформация, която ни затваря толкова плътно.

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Разговор с Николай Пашкунов, чиято страст са трейдинга с акции, фондовата борса и здравето на корпорациите. Опитваме се да разберем движението на индексите, пулса на свободния пазар и какви са корона-ефектите върху него.

Спомняме си кризата от 2008, чудим се какво сме научили от нея и обсъждаме финансилизирането на икономиката.Търсим глобалните процеси и доколко те са естествени или политически. Също червен капитализъм, бързи кредити и когнитивни грешки. Възможности, алгоритми, мрежи и, разбира се, добри инвестиции.

Повече инсайдър инфо за трейдинг и инвестиции можете да получите в неговия канал в youtube: https://www.youtube.com/channel/UCN8yrK6xH6UKEDmrC9wEMWw

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

С вайръл авторите от https://www.facebook.com/sexidrama/ пием вино и говорим за драмата без драма. Четем стихове и мислим:

за силата да бъдеш

открито уязвим

в общество,

което не толерира

страданието.

За бърза поезия и

бавен живот,

за поезията като огледало

и бягство от света

и секцио от сърцето,

като свобода

и какво е свобода.

За романтиката като мечта

и реалност,

като филм на Дисни

и битова проза.

За щастието като реклама

и като реалност,

за малките

големи неща.

За младостта,

за живота на 15

и живота на 30,

за живота.

За смартфон реалности

и контракултура,

и инстаграм изкуство

в удобен формат.

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Разговор с Александър Детев, журналист, един от младите хора със собствено и интересно мнение. Жител, колкото на България, толкова и на Европа, част от бъдещите гласове на разума в нашия свят. Обсъждаме Европейската гледна точка и заставаме на страната на самотна Европа. Гоним променящия се свят в хаоса на историята. Любов по време на криза. Бинарните двойки в търсене на смисъл; пропаганда и реакция, балканизация и глобализация, лакмус за конфликти и макропсихология...
Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Осъден за убийство на 20 години затвор, освободен след прекарани 12 години в затвора. Докато е 'зад решетките', създава Българското затворническо сдружение, борещо се за правата на затворниците и с корупцията в съдебно-наказателната система. Това му навлича много врагове, но и го връща в фокуса на общественото внимание, този път не само като убиец, а като борец срещу несправедливостта. Кой е пътят към излекуване на колективната травма, която едно тежко престъпление създава в обществото. Пътят за Джок е в истината, каквато не смята, че е открита при неговата присъда. Днес раните са все така отворени, а проблемите, довели до смъртта на един и дългия затвор за друг млад мъж, са все така дълбоки. Свикнали сме да разбираме присъдата не като справедливост и път за изкупление, а като отмъщение. Така затворът се превръща в място на социална и психическа изолация, на депресия, наркотици и провалени шансове, където не можеш да учиш, да работиш, да бъдеш човек, 'болното сърце на една държава'. Почти всеки, излязъл от затвора е по-зле отпреди - без семейство, работа и подкрепа - готов отново да извърши престъпление. Жертвите на тези престъпления са хората отвън, престъпника се затваря обратно, а единствените, които печелят, са системните играчи по етажите на наказателната власт. Как да успеем да спрем порочния кръг на взаимна вреда?
Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

На гости ни е Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийски университет и един от важните гласове на разума в нашето обществено пространство.  С него говорим за Звездните войни - тези на Рейгън и тези на Лукас, за Американската мечта като реклама, като реалност и като салатена купа; за ЕС и търсенето на локална идентичност, за смисъла на малкия човек в колелото на историята; за Русия и фасадната демокрация; за разликите между капитализъм и либерализъм; за изгрева на нова империя - Китай и залеза на друга, Америка и неминуемия сблъсък помежду им...

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

През 1989г. младият идеалист Виктор Орбан се качи на публичната сцена в Унгария и смело заклейми комунистическата власт: “Ако вярваме в собствените си сили, сме способни да сложим край на комунистическата диктатура. И ако сме достатъчно решени, можем да принудим управляващата партия да се подложи на свободни избори.’’

Същия този човек днес е войнствено антилиберален, анти-ЕС и управлява страната си с желязна ръка. Десетилетието под негов контрол разяде системите за контрол и баланс, подчини съдебната власт, отслаби гражданското общество и свободната преса и пренастрои избирателната система в полза на управляващата му партия Fidesz.

Нелиберализма на Орбан е нов европейски проект, който трябва да обедини и спаси Унгария и който намира последователи навсякъде, където демократичните системи буксуват. ‘Ние сме бъдещето на Европа’, смята той, а неговият ‘Франкенстейт’ е съставен от зашити демократични елементи под идеологическата шапка на подбрани традиционни ценности и исторически препратки, ‘капитализъм под контрол’ и справедлива икономика, защита от въображаеми външни и вътрешни врагове. Но всичко това води до същите проблеми, икономическа, културна и социална стагнация, срещу които преди тридесет години се изправя.

Източници: https://www.patreon.com/posts/43129969

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

'Разум' гостува в Национален студентски дом, моето любимо място за култура в сърцето на София. Говорим си с Христиан Даскалов, директор на дома и двигател за възраждането му от пепелта.

Обсъждаме миналото на студентството, мястото на студентите в структурирането на обществото и защитата на демокрацията, блокчейн, дистанционно обучение и какво крие бъдещето за студентите и за нас.

Чуйте и новия подкаст на Христиан, 'Студентска трибуна', място за представяне на академични идеи и хората зад тях: https://open.spotify.com/show/6mb0u4a9OzFpwFEGKqge4L

Завършвам подкаста с концерт от Студентския дом на невероятната българска група “Основно ветрове”: https://youtu.be/8imH_7hUpLo

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

В този епизод представяме статия от д-р Георги Маринов, Пандемични размишления, https://bivol.bg/coronavirus-thoughts.html

Всички мерки по овладяването на пандемията се основават на презумпцията, че ваксина и/или лекарство ще бъдат разработени бързо, и че преболедувалите наистина ще бъдат имунизирани. Основания за този оптимизъм няма. 

Отварянето на икономиката преждевременно ще доведе до масова вълна от нови инфекции, на който етап ще трябва или да се въведат наново строги карантинни мерки, или просто най-коравосърдечно да се оставят много хора да умрат. Но това няма да спаси икономиката. 

Т.е изборът е между стотици хиляди жертви и нова Голяма Депресия от една страна, и принасянето на милиони в безполезно жертвоприношение на олтара на БВП и борсовите пазари. В дългосрочен план, поради по-много по-дълбоки от коронавируса причини, трябва да се премине към икономическа система, която да не е зависима от безкрайния растеж и която да не се срива моментално от такива шокове.

На практика обаче е много по-вероятно кризата да се използва от добре позиционирани частни интереси за да заграбят още повече политическа и икономическа власт. До какво ще доведе това остава да видим.

Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

В този епизод ще разгледаме смисъла на труда. Защо цел, идентичност, удовлетворение, креативност, самостоятелност - всички тези неща, необходими на човека - отсъстват от типичната работа?

Огромни групи от хора прекарват целия си работен живот в изпълнение на задачи, които считат за ненужни. Защо възнаграждаваме безсмисления и даже вреден за обществото труд? Защо колкото по-полезна е нечия професия за останалите, толкова по-ниско платена е тя? Има ли изход от капана на ненужната работа, която едновременно осигурява оцеляването на човека, но и го унищожава?

Невидимата ръка на пазара работи срещу обикновения човек. Тя не се интересува от неговото щастие, а от най-ефективния начин на производство. От тъкачния стан до поточната линия, гигантската машина на капитализма се върти от собствената си енергия. И се върти все по-бързо. Автоматизацията от 21-ви век обаче нагнетява толкова много енергия, че системата започва да прегрява.

Започва безпрецедентна вълна от унищожаване на работни места, идваща с развитието на изкуствения интелект, роботика, софтуер и автоматизация. В близките години ще останат работни места от нисък клас и когнитивни работни места от висок клас,... и много много хора, за които просто работа няма. Има ли решение?

Използвани източници: https://www.patreon.com/posts/43129762

Можете да подкрепите подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Това е втора част от изследването ни на полическия спектър. Днес преминаваме от партии на хора и търсим техните особености в двата му края.

Намираме връзката с емоцията, както и разликата между рационалните приказки на политиците и посланието, което много хора искат да чуят: че някой се грижи за ценностите, които дават смисъл на живота им. Теорията на моралните основи обяснява една от големите загадки на политиката: защо работническите класи гласуват консервативно, против икономическите си и социални интереси.

Показваме как с подходяща активация културния гняв на избирателя може да бъде впрегнат... в услуга на партията, която успее да даде правилното послание. Дълбаем дълбоко и търсим морала, на който се крепи представата ни за добро и лошо, за правилно или не. Разбирането на шестте ни морални ни основи е и ключът за разбирането и на политическите ни позиции и на нас самите.

Източници: https://www.patreon.com/posts/43129603

Можете да подкрепите подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

В този епизод търсим отговора на въпроса какво е ляво и какво - дясно в плетората от партии, принципи и идеологии. Разглеждаме малко история и проследяваме разривите, които определят политическите сблъсъци в миналото и днес.

Разширяваме политическото пространство с допълнителни измерения, за да приютим смелия нов свят, правим си тест за политическа принадлежност и след като резултата е позитивен, слагаме всеки на мястото му: либерали и либертарианци, консерватори и демократи, зелени, популисти, та чак до Сталин и Ганди.

Търсим изначалните личностни характеристики на всеки човек и корелацията с политическата ориентация и пристрастия, отричаме хомо икономис и откриваме хомо емоционалис, който проявява рационална ирационалност, гласувайки не за себе си, а за своята група, отбор, културна идентичност...

Източници: https://www.patreon.com/posts/43129603

Можете да подкрепите подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Днес на гости ми е първият събеседник в подкаста:

...в смутните времена на мегапиксели и селфи-пръчки, един kulturträger дебне града чрез 0.3 мегапикселова мобилна камера: Ники Николов, фотограф, творец с много идеи, поетична душа с различен поглед върху града.

Работата на Ники прави разрез на обществото, в което живеем, без да го дефинира като добро или зло. Говорим за изкуството, за цената му и мястото в живия живот, за Candid Sofia (https://www.facebook.com/pg/vgapower, https://www.instagram.com/vgapower/), и за другите му проекти https://www.facebook.com/blindspot.bg/, за фотография, за медии, за медийни каскади и власт.

Записахме разговора на 26-ти март 2020г. по време на извънредното положение заради коронавируса, с блокиран карантиниран обществен живот и обсъдихме реакцията на обществото - позитивна и негативна, за ролята на социалните мрежи като катализатор или като буфер, както и за бъдещото на живота ни след кризата.

Подкрепете подкаста „Разум“ чрез https://www.patreon.com/razum

Пандемия, карантина, социална изолация - в последните дни чувате тези неща хиляди пъти и ако сте като мен, трудно можете да се концентрирате върху нeщо друго. Какво да правим, се питаме и отговорът, който едва ли очакваме, е ‘мийте си ръцете’. Ще ви разкажа глава, Мойсей микробиологът - с малко мои бележки - от книгата на Джон Дюрант, Палеоманифест. Древна мъдрост за здраве през целия живот, която може би ще хвърли малко светлина върху този древен, мистериозен и позабравен ритуал.

Ще разгледаме скрития в Библията кодекс за хигиена и практическа епидемиология, предпазил и съхранил културата на еврейския народ през 3 хилядолетия и една от причините религията на половината човечество и съввременната цивилизация да са базирани на нея.

Ако сте искали, в тези смутни времена, да се обърнете към Библията в търсене на мъдрост, в този подкаст предлагам кратък наръчник къде и какво да четете.

Подкрепете подкаста „Разум“ чрез https://www.patreon.com/razum

В търсене на статистическата невероятност и обяснението на трудностите ни при боравене с големи числа и баейсови интерференции, някак си успях да стигна до рак на простата, цезарово сечение и хомеопатия и съвсем загубих мисълта си. За да не загубите и вие вашата, слушайки ме, тази част от Интуиция 2: критично мислене отпадна, но ако са ви интересни допълнителни примери за интуитивните ни грешки, живота, Вселената и всичко останало, чуйте ги.

Еволюцията на патогените спрямо средата им на живот може да се оприличи на игра, в която победа няма, а целта е единствено оцеляване. Еволюцията обикновено наказва смъртоносните бацили и ако една игрова стратегия не е успешна, те се променят в търсене на нова, по-добра.

Най-страшните ни противници не знаят правилата на тази игра. Те са зоонотици, специализирали се в игра с други организми и прехвърлили се върху нас след контакт с тях. Опитвайки се да взаимодействат с нас, зоонотиците предизвикват неудържима и в крайна сметка убийствена реакция извън системните правила на взаимодействие.

Днес живеем в глобален свят, в който потокът от хора, стоки, информация и патогени достига мигновено до всички краища на света. Глобалността на света ни представлява и особена уязвимост, като е възможно да има начин на игра на патоген: пандемия, който да максимизира неговата свръхсвързаност и да се разпространи, унищожавайки всичко след себе си.

Развитието на цивилизацията ни през вековете позволява все по-агресивни стратегии в еволюционната игра на по-смъртоносни патогени. Вирусът на Испанския грип инфлуенца от 1918 е от дълго време спътник на цивилизацията ни, но неслучайно я атакува, изтощена и психически болна, в края на Първата световна война. Точно и само тогава е подходящ гостоприемник за толкова агресивна пандемия. Какво се случва?

Можете да подкрепите подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Източници: https://www.patreon.com/posts/43129459

В миналия епизод разглеждахме случаите в които Интуицията греши и разгледахме подробно когнитивните ни грешки, кривото огледало, с което виждаме света и себе си в него. Днес ще разгледаме още няколко типа такива:

Социалните грешки: човекът е социално същество, живеещо в групова йерархия, приемащо авторитета на лидерите си и подозрително към чуждото племе: ксенофобия, расизъм и стереотипи.

Грешките на паметта: реката на историята, във водите на съзнанието, в която Аз-ът е като лодкар, гребящ нагоре по течението, с гръб към бъдещето, и всичко, което вижда са вълните от спомени, които оставя след себе си. Тези спомени не са фиксирани обаче, всяко ново загребване, всяко наше действие ги променя.

Търсим неврологичната и психолигична основа на Интуицията и свързаните ѝ имплицитни системи - кои части от мозъка и невронни мрежи се активират от нея и с какво друго са свързани те: емоция, мотивация и 'flow'.

Фройд използва следната метафора за разума: нещастен ездач на препускащ кон, който прави всичко възможно да контролира и насочва силния звяр- но в крайна сметка силата е в коня, а не в ездача. Възможно и нужно ли е лечение? Как да забавим ума си, да не заменяме въпроса, да го насочим в правилната посока? Ще изведем няколко прости правила за критично мислене и начини да настроим апаратурата си да отчита и контрабалансира когнитивните грешки. 

Можете да подкрепите подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Източници: https://www.patreon.com/posts/43129299

Интуицията: това неосъзнато ниво на съзнанието, което услужливо ни подсказва отговори на въпроси, които още не сме задали. 

Даващо решения, които трябва да се взимат за части от секундата, жизненоважно в продължение на милиони години.

Отговори, получени бързо и автоматично, имплицитно и лесно, но често пъти - грешно. 

Оттук и различните когнитивни илюзии, предразсъдъци, презумции, пристрастност, предубеденост, стереотипи, трикове на съзнанието - разглеждаме системните грешки на Интуицията.

Къде е границата между позитивното и отрицателното ѝ влияние? Ще се опитаме да разберем, изследвайки процеса по-надълбоко в неговите психологични основи, в предварително зададените алгоритми на невронните системи, които го създават.

Можете да подкрепите подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum

Източници: https://www.patreon.com/posts/43129299