ZVUK

В един от последните топли дни това лято се срещаме с половината Deadletter - една от най-динамичните и обещаващи банди на британската музикална сцена. Алфи (барабани), Джордж (бас), и Зак (вокал) сформират Deadletter в Лондон през 2020 заедно със Сам (китара), Уил (китара) и Нейтън (саксофон).  И въпреки че всеки от тях идва от малко градче в северната част на Англия, те бързо печелят вниманието на критиците и публиката по целия свят със своите завладяващи изпълнения на живо и политически заредени текстове. Техният пост-пънк (или както те предпочитат да го наричат денс-арт-рок) се отличават с мощно присъствие и несравнима емоция. В този епизод с тях си говорим за обичайното, но и за много нестандартни колабарации, коктейли и места.  По-долната статия е преведеното на български интервю. Ако искате да чуете оригиналния разговор, посетете ЗВУК в платформите Spotify и Apple Podcasts. Моника: Как възникна Deadletter? Зак: Тримата всъщност се запознахме, когато бяхме малки. Израснахме като приятели. Идваме от малки градове в северната част на Англия. Започнахме като свирихме музика по улиците. Обичахме да изпълняваме на улицата. И после, в един момент, започнахме да го приемаме малко по-сериозно. Мисля, че влиянията ни се разшириха. Преместихме се в Лондон и проектът Deadletter започна около 2020 година. След това привлякохме още хора и сега сме на прага на издаването на дебютния ни албум. М: Представи ви като половината от Deadletter. Можете ли да ни представите и  другите членове, които не са тук с нас? Aлфи: Да, имаме Сам Джоунс на китара, Уил Кинг на китара и Нейтън Пегет на саксофон. М: Името Deadletter е доста интересно. Как го решихте? З: Преди се казвахме по друг начин и честно казано, когато избирахме име на групата - историята не е кой знае колко впечатляваща. Просто беше първото име, което наистина всички заедно харесахме. Подхвърляхме си различни предложения на масата и щом някой не се съгласяваше, го махахме. Deadletter просто се появи и остана като нещо, което всички харесахме без колебание и без много внимание към смисъла му. A: Да, беше така, защото всички просто се съгласихме, че е добро. Никой не каза "Уау, това е страхотно." Всички бяхме като: "Добре, може да работим с това." Докато другите предложения винаги срещаха някаква съпротива. Джордж: Да накараш шест творчески личности, седем ако броим и нашия мениджър, да се съгласят по какъвто и да е въпрос, е впечатляващо. A: Да, да постигнеш съгласие само за една дума е доста трудно. М: Мога да си го представя. A: Да, беше трудно. Но съм доволен от това, къде сме сега. М: Става…Доволни сте с името, върши работа? (саркастично) A: Да, щастливи сме с него. Дж: Работи. Все още ми харесва. A: Малко е "dead" (мъртво). Дж: Четири години по-късно. A: Малко е "dead", но е добре. Половината е "dead".  М: Можем да напишем писмо (letter) до вашите минали "аз". Глупава шега. Както и да е. Вашият звук смесва както пънк, така и елементи от други жанрове. Кои артисти или групи са оказали влияние върху звука ви през годините? З: Мисля, че има сериозна смесица, защото винаги са били пет или шест творчески ума заедно. Няма конкретен списък. Но за мен лично The Fall са голямо влияние.  Дж: Що се отнася до групите, Morphine оказаха голямо влияние върху това как свиря на баса. Massive Attack, Talking Heads. А ти, Алфи? A: Да, за мен, що се отнася до барабаните, влиянията ми идват от хип-хопа. Breakbeat. Z: The Clash, също. И мисля, че също така енергията на The Pogues е нещо, което всички много ценим. A: Всъщност винаги забравяме да ги споменем, но всички сме големи фенове на The Pogues и енергията, която създават с музиката си. Z: Всеки в групата има своите индивидуални влияния, които оформят това, което прави. Например Сам е голям фен на Johny Marr от The Smiths и това оказва влияние върху неговата техника на китарата. Уил пък е малко по-експериментален като Frank Zappa, не че свири

Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение. ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В осми епизод гост на ZVUK е Даниел Иванов - продуцент, композитор, фронтмен и китарист на група heptagram. А кои са heptagram? Дани, Борис Малеванов на барабани и Радослав Паунов на бас представят на живо музика, която пренася всеки, дръзнал да ги чуе, в едно ново аудио измерение, което засища всякакви звуково-визуални сетива. С Дани интервютата рядко са лице в лице, тъй като той често пътува. И този път го срещаме в Zoom от Литва, където ден преди това е бил на нео-фолк фестивал в гората. Често посещава концерти - така, и в сънищата си, открива и звука на heptagram - проект, който се заражда още в гимназиалните му години. Спомня си онова пловдивско заведение, в което в ранния следобед чува странните китари с delay ефекти - мистични и хипнотични - от живото изпълнение на случаен изпълнител. Намира човек, който е усъвършенствал това, което той дълго време е опитвал да направи. До днес това остава повратен момент в музикалния път на Дани. Оттам нататък започва да се занимава по-сериозно с пеене и барабани, а това усещане за медитивност, спокойствие и вътрешно пътуване чрез музиката, остава спойващ елемент, който е задължителна част от всичко, което твори и днес.  Музикалният свят на Дани и heptagram е необятен. Дани споделя за процеса на създаване на музика, работата в студиото като продуцент и композитор, трансформиращия процес на живите изпълнения. Въпреки че heptagram започва като студиен проект, сега те се фокусират върху концертите, за да усъвършенстват представянето на музиката си на сцената както звуково, така и визуално. За Дани най-важното е емоцията, която музиката предава на слушателя, без значение дали е създадена с аналогови или дигитални инструменти. Той не прави разграничение между тях, тъй като за него всичко, което успява да предизвика емоция и да не бъде шум, може да се нарече музика.  На живо, heptagram се опитват да намерят най-добрия начин да представят музиката си, като се учат от реакциите на публиката и адаптират сетлиста си според тях. Също така, Дани дава пълна свобода на останалите членове от групата да интерпретират музиката, която изпълняват по начина, по който искат да я свирят. За него проектът има две лица – едното е студийното, другото е на живо. Комфортът на студиото, с всичките му иновации, дава място на емоцията от сцената, където нещата далеч не звучат толкова перфектно. разлика в самото изживяване, защото в студиото е много удобно. Интересен е и начинът, по който той избира мелодии и хармонии, които го вдъхновяват, като се стреми да изрази тяхната история, а не своята собствена. В този контекст, процесът на създаване на една песен е дълъг и болезнен, но е и изпълнен с цел и страст, споделя фронтменът. Въпреки разнообразието в стиловете на неговите албуми през годините, Дани намира начин да се справи с вътрешния си критик, като го използва като двигател за подобрение. Според него, в последно време композициите му са се насочили към по-минималистични форми, но винаги се ръководи от музиката и нейното естествено развитие. В началото, винаги има няколко акорда, чиято история той чува и се остави на вдъхновението и това, което песента иска да каже. Каква мелодия изискват акордите? А какъв текст? От там идва и аранжиментът и най-накрая балансът между отделните елементи, т.е. миксът и кое Дани ще избере да изведе на преден план. Дали ще е ритъм секцията, бас секцията или мелодията в някаква час? Песента решава, не той.  В крайна сметка, за Даниел Иванов и heptagram музиката е пътешествие, изпълнено с експериментиране, търсене на съвършенство и желание за споделяне на емоции с публиката. Ако търсите да споделите това пътуване, заповядайте на 6 и 7 септември в клуб Ментол, Варна. Heptagram ще свирят във втория ден на фестивала Rebel Rebel. До тогава остават един ден, в който може

Движещите стихии на българската алтернативна сцена със смайваща световна енергия на живо: Цар Плъх, ALI, Heptagram и Woomb - всички събрани в кратък ексклузивен епизод на ZVUK! Rebel Rebel 2024 By The Sea Edition ще се проведе в един уикенд във Варна на 6 и 7 септември, Бар Ментол. Първата група от бунтовния екипаж на Rebel Rebel 2024 е Цар Плъх. Дързък, амбициозен, нестандартен, Царят идва! Цар Плъх е новосформирано миналата година рок трио и метаморфозата и продължението на любим алтернативен проект - Bloodrush. Фронтменът, китарист и основен автор в триото - Коста Коларов и Димитър Димов на бас започват новото си начинание с нов барабанист - Теодор Чирпанлиев, познат и от Cool Den, който се включва в смелия нов Цар Плъх, за да предизвикат заедно традиционните норми. Със силна заявка в първия сингъл „Няма да се връщам“ и няколко силни концерта зад гърба си, Цар Плъх се ангажира да пее на български, има цял куп готови нови песни и в момента подготвя първия си студиен албум, който предстои да излезе тази есен. Цар Плъх открива Rebel Rebel IV By The Sea Edition във Варна в Ментол на 6 септември.  Първият концерт на АLI беше на първото издание на Rebel Rebel през 2021. От тогава бандата не спира да израства безкомпромисно и процесът само нагоре изглежда необратим. ALI неумолимо се превръщат от „явление“ в една от движещите сили на българската алтернативна сцена. А ние, от самото начало - вярваме, че тяхната космическаенергия, музикални идеи, оригинални композиции и саунд дизайн имат световен потенциал и всяка тяхна малка стъпка ни прави изключително горди. От вдигане на нивото на аудио и видео продукцията (вижте последното им видео The List), до изглаждане на технически сценични детайли, през новите великолепни песни до концерти като този – преди големите Editors. Защото добрата музика има значение. Tолкова е просто. АLI свирят на Rebel Rebel IV By The Sea Edition във Варна в Ментол на 6 септември. Билетите са в тикетстейшън. Завиждаме на всеки, който не е чул heptagram до този момент - ще открие нова вселена! Space-rock бандата свири на втория ден на Rebel Rebel IV във Варна и добавя ново аудио измерение на фестивала.  Визионер, мултиинструменталист, автор на музиката и създател на heptagram e Даниел Иванов. Заедно с Борис Малеванов (барабани) и Радослав Паунов (бас) ще представят на морската сцена в Ментол микс от alternative, prog и psychedelic rock песни от петте си самостоятелно издадени албума – всеки от тях – потапя слушателите в различен свят със своята забележителна идентичност. Вдъхновението за космическите звуци в песните на heptagram идва от сънища и спомени, божествени седмици и хипнотични неравноделни тактове, а музиката им навява безвремие и безкрайна широта. Концертите на heptagram са истински емоционално звуково пътешествие – сетлистът тече без прекъсвания, без излишни думи, оставяйки музиката да говори сама за себе си.  Последният албум на heptagram излезе в края на миналата година с четири видео сингъла – Submerge е тук. Heptagram свирят на Rebel Rebel на 7 септември.  Упойваща музика за екстремни емоционални състояния и паралелни реалности, това е музиката на Woomb, които са последният акт на Rebel Rebеl 2024. Фестивалът е този уикенд 6 и 7 септември и е последната опция за топло, късно море, придружено от засищащи музикални емоции. Дуото Woomb, колаборация между изпълнителя и текстописец Христо Йорданов и композитора и продуцент Георги Линев (Kan Wakan), ще потопи нощта в мечтателност и ще ви отведе на интроспективно пътуване между миналото и бъдещето. Песните, които те записват между Лондон и София, вече си проправят път и стигнаха до ефира на американското радио Sirius XM и гръцкото OFF, а мистичният клип към Last Rays попадна в селекцията на Berlin Music Video Awards. Woomb имат силно лято с първи концерти и извън страната - в Белград, Любляна и Букурещ, а на 7 септември – ще свирят и за първи път във Варна на сцената на Rebel Rebel.  Скоро ще излезе

ZVUK се среща с артистите от фестиавла Hills of Rock 2024, Пловдив за ексклузивни интервюта от бекстейджа - част 2!

Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение. ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В седми епизод гост на ZVUK са ¾ от новоизгряващата банда Sunblinds - “пионерите на southwest emo жанра” - както те шеговито се определят. За значението на Щорите, смисъла от щори вкъщи и енергообмена между публика и артист, чуйте Петър, Калоян и Данчо. Днес кучешкият парк е типично горещ за следобедните летни часове, но намираме природни щори (сянка), за да си поговорим с Петър, Калоян и Данчо за началото и краткия, но изключително - динамичен, път на Sunblinds. За първи път в предаването на ZVUK се срещаме с повече от един член от група, които делят един микрофон докато в същото време се борят с поривите на вятъра в този иначе слънчев ден.  Калоян и Петър се познават от малки, но едва когато тийнейджърските години ги събират с Данчо и Благо, четиримата сформират група Sunblinds. Репетират и пишат песни без дори да имат име на групата през първите шест месеца, но вече от малко повече от година започват да свирят на живо и сега вече подготвят първия си албум.  Оркестър Щорите, както те иронично се наричат, намират своето вдъхновение от най-разнообразни източници. Израснали с Red Hot Chilli Peppers, Radiohead и Metallica, Петър и Калоян съчетават идеите си и с доста различните влияния, които идват от Данчо, който следи българската сцена и групи като Бродник и TDK. За всички тях енергообменът, който забелязват както като зрители, но и когато са на сцена, е най-важната част от творческия процес и това, което ги вдъхновява да искат да правят музика.  Защо “пионери на southwest emo жанра”, най-вероятно се питате от самото начало? Midwest emo жанра от 1990те в Америка оказва голямо влияние на звученето на Sunblinds, особено за Петър и Калоян, които са основните двигатели в писането на нови песни. Тъй като двамата са от Дупница - югозападна България - шеговито се припознават в еквивалента на жанра у нас. Балансът в звученето на Щорите, обаче, идва от Данчо, който слуша по-тежки стилове като post-black metal, post-doom, post-emo, което внася разнообразие при търсенето на правилната посока в усъвършенстването на песните.  Креативният процес най-често започва, когато Петър споделя с Калоян готов текст или мелодия или обратното - Калоян му подава риф, при което започват да свирят, докато не се получи търсеният звук и намерят подходящия текст от стотиците, които Петър си записва на телефона ежедневно. Данчо и Благо поемат щафетата при аранжимента - задават основата на ритъма и придават пулса на звученето.  Въпреки неспирния труд в репетиционната зала и на сцената, едно от големите предизвикателства на Sunblinds е присъствието в социалните мрежи. И тримата са на мнение, че е трудно да създадеш фен база, която да се интересува от съдържанието, което публикувате и да бъде с теб във всяка стъпка от израстването ти като артист. Пренасищането ни с изкуство и забавление във feed-а е най-големият враг на един нов артист, който търси да изпъкне с нещо различно. Създаването на подобно съдържание отнема също така време, заедно със стотиците други неща, които прави една indie група, за да се самоподдържа, затова и не се чувстват уверени в това да засипват крехката си публика със съдържание.  За щастие, обаче, намират приемственост сред другите български изпълнители. Подгряват групи като Headway, Спални Места, Стойност, The Lefties и ALI и много местни клубове ги канят, за да подкрепят новоизгряващи артисти. За тях всяка песен, която свирят пред публика е изпълнена със значение, когато успеят да предадат усещането на слушателя отсреща. Данчо споделя, че не очаква да получи нещо в замяна, а по-скоро гледа на концертите като начин да даде част от себе си на публиката, за да завърти кръговрата от енергия. Не се стремят и да натрапват своите възгледи чрез музиката си. Често в текстовете Петър засяга теми над човешкото, н

ZVUK се среща с артистите от фестивала Hills of Rock 2024, Пловдив за ексклузивни интервюта от бекстейджа!

Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение. ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В шести епизод гост на ZVUK е Стефан Еленков - един съвсем обикновен човек, който обича да прави нещата да се случват, работи своето хоби - организиране на музикални събития, концерти и фестивали и който се чувства “много добре” точно в тази роля.  Ако в момента сте на фестивала Hills of Rock и изключително много се забавлявате - не забравяйте да кажете едно “Благодаря!” на Стефан Еленков - главната причина този фестивал да съществува Ако пък тази година пропускате фестивала и групи като Korn и Bring Me The Horizon - нашите искрени съболезнования. Отново можете да благодарите на Стефан, който ще продължава да прави Hills of Rock, абилетите за изданието през 2025 г. са вече в продажба!  Стефан се увлича по промоутърския бизнес и музикалната сцена покрай фестивала Spirit of Burgas, където започва като организатор на сцена, минава през сферата на спонсорствата и маркетинга, докато накрая не се превръща и в изпълнителен директор. Така салсата - танцът, който го ангажира в този фестивал от самото начало - го отвежда с танцова стъпка към големия стол в офиса на Fest Team, от където той вече си партнира с най-големите в бизнеса световни компании.  Както в танците, така и в професионалния път, се случва да стъпиш накриво. За Стефан,  това е само начин да научиш нещо ново и да се справиш по-добре следващия път, когато предприемеш подобна стъпка. Покрай опита си в организирането на събития той се научава да се доверява на хора професионалисти, които познава достатъчно добре и на които може да разчита в трудни моменти, когато, както той сам казва, “ножът опре до кокала.” Време за мечти няма, когато те се сбъдват преди дори да успееш да си ги пожелаеш. В момента Fest Team претърпява метаморфоза, разширява границите на българския пазар и ще действа в много по-голям мащаб. Fest Team ще завърши закупуването на компанията Charmenko в края на юли. За Стефан това е въодушевяващо, но също и малко плашещо, тъй като е голяма крачка за неговия екип. Въпреки това вярва, че заедно с хората, с които работи в момента и екипа, който работи от страна на Charmenko, имат доста общи черти и обединявайки усилия ще получат синергията, за да постигнат успехи на вече над 10 пазара.  Организирането на концерт, фестивал или какъвто и да е друг вид събитие от подобен мащаб е стресиращо и изключително много фактори влияят на процеса. За Стефан, обаче, подобно ежедневие далеч не е изпълнено със стрес, въпреки огромната отговорност, защото той спокойно я  споделя със своя екип.  “Когато знаеш, че има хора около теб и тези хора работят наравно с тебе, че понякога дори повече от теб, за да направят нещата да се случват, това е изключително вдъхновяващо, изключително облекчаващо и изключително каращо те да се чувстваш добре и да желаеш да продължиш напред и нагоре. И затова не бих използвал думата стрес, бих казал “споделена отговорност”. И съм се научил да я разпределям между хората с които работя,” споделя Стефан.  В личен план Стефан не лимитира музикалния си вкус. Опитва се да бъде отворен към повече жанрове и музикални изпълнители и няма търпение да чуе всяко ново нещо. Ако трябва да дефинира своите предпочитания, то те включват рок, алтернатив рок и поп - от време на време. Разбира се, латино музиката остава неразделна част от живота му, тъй като тя е тази, която го води тук днес.  Това беше шести епизод от предаването за алтернативна музика ZVUK със Стефан Еленков - изпълнителен директор на Fest Team. От латино танците до най-големите концерти у нас, Стефан се бори за разрастването на концертни и фестивални събития вече не само в България, но и в целия централно и югоизточно европейски район. За да научавате за най-новите артисти, които включват България в своите турнета, следете сайта на Fest Team и Ticketstation.

Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение. ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В пети епизод гост на ZVUK е Коста Коларов - младият и мултиталантлив вокалист и китарист на Цар Плъх, който не се ограничава в  жанровете и продължава да предизвиква себе си и публиката си все така упорито с творчеството си.  Срещаме се с Коста Коларов на обичайното място в парка, търсейки къде да избягаме от булевардния шум. Типично за един понеделник, дори там работата кипи от електрически косачки. С малко късмет намираме достатъчно отдалечена приветлива сянка и разполагаме с два часа до поредната лятна буря.  Коста носи музиката в сърцето си и я изразява с всяка своя нота. Още от малък, той е заобиколен от музикални инструменти благодарение на баща си, който го записва на уроци по пиано. Въпреки че малкият Косе не изпитва особен интерес към пианото, в дома им има китара, която необяснимо защо го привлича. Баща му настоява Коста да премине през години на класическо пиано преди да му позволи да свири на китара. Години по-късно и след много упоритост, Коста получава класическа китара и започва да свири с изключителна отдаденост, по 8-10 часа на ден. Скоро след това, той открива, че вече не иска просто да свири на китара, а да създава музика във всичките ѝ форми. Коста успява да съчетава музиката като хоби и като професия, занимавайки се и със звуково инженерство и миксиране. В неговия дом, студиото е само на една стълба разстояние от мястото за почивка. Въпреки това, двете локации  пресъздават две напълно различни атмосфери, което му помага да разграничава работата от личното пространство. Намира къщата по чиста случайност и освен, че я дели с най-добрите си приятели, той я определя като балон, в който забравя, че се намира в София и се чувства свободен да твори по всяко време на денонощието. Това му позволява да се съсредоточи и да се отдаде изцяло на музиката, без да смесва професионалните и личните си задължения.  Групата, с която Коста “навлиза” в музикалната си кариера, BLDRSH, прави скок и няма планове да се връща. Новият проект, отново – част от обединението за алтернативни български музиканти Projector Plus, се казва Цар Плъх. Заедно с Димитър Димов и Тедо Чирпанлиев, Коста вече е записал първия албум и тримата прекарват лятото в свирене по малки и големи сцени из страната. Тетралогията, която съпътства тази голяма стъпка е визуално нарисувана от друг приятел на Коста от детството -  Петър Тухчиев. Във визуалната част, Коста предпочита да направи стъпка назад, но за сметка на това – има пълното доверие на Петър да изрази своите идеи и визии във видеоклиповете към четирите парчета - последни за BLDRSH и първи за Цар Плъх.  Видеоклиповете са заснети в родния край на групата BLDRSH – Добрич, Балчик, Варна, Тюленово и други живописни места. Това завръщане в родния край носи на Коста и останалите от групата носталгия и радост. Въпреки че BLDRSH вече е във финалната си фаза, този проект представлява символично завръщане и преосмисляне на техния музикален път. https://youtu.be/vHmG_92DW2M?si=eSyGCsjU3sj2Jnqs Песните на Коста често отразяват неговите лични преживявания и емоции. Текстовете му са както метафорични, така и буквални, което ги прави уникални и емоционално наситени. Опитът му в музикалната сцена на Англия също оставя дълбоки следи в неговата кариера. Там Коста осъзнава колко е трудно да се утвърдиш като музикант в пренаситения от музика и емоции Лондон. Хората са уморени, а конкуренцията е огромна.  Затова и връщайки се обратно в България, Коста започва да пише на български. Едва тогава текстовете придобиват смисъл и се изпълват с искреност, която той не открива, когато твори на чужд език. За съжаление, дори в България, той забелязва пренасищането с изкуство в социалните мрежи и създаването на токсична среда, в която много млади артисти изгряват, но не се задържат

Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение. ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В четвърти епизод гост на ZVUK е Богът на метъла, вашият турбо любовник, неостаряващата модна икона в кожа и шипове и симпатичният британски хлапак на малко повече от 70, фронтменът на иконичните Judas Priest - Роб Халфорд!  От известно време платформата Zoom не е част от нашето ежедневие, за щастие, но днес се връщаме към нея за една по-специална среща - тази с Бога на метъла. Броени дни преди концерта си в България, Роб Халфорд ни посреща от другата страна на екрана, за да ни разкаже повече за това как са му се отразили промените в музикалната индустрия през десетилетията, изгряването на Judas Priest на хеви метъл небосклона и защо свободата е фундаментална основа за любовта и мира между хората. В първите години на Judas Priest, пробивът на “тежката” музика в радио ефира е бил е изключително труден. BBC са първото радио, което пуска тяхна песен и типично за тогава епредварително им съобщават  кога тяхната песен ще бъде излъчена  - в кой конкретен ден и час. Роб си спомня как всички заедно седнали около радиото, чакайки песента да прозвучи в ефир. Чувството да знаеш, че стотици хора слушат твоето парче в този момент и заедно да споделите този момент  е вълшебно за Халфорд дори и в наши дни, когато музиката се разпространява предимно дигитално.  Именно това разнообразие от възможности сега, е както положително, така и предизвикателно за новите банди и артисти. Предимството да споделиш музиката си със света с един клик е понякога засенчена от опита да изпъкнеш пред конкуренцията с нещо оригинално и интересно. Роб ни връща обратно във времето, когато възможностите за разпространение на музика са били значително по-ограничени. Селекцията кое да бъде популяризирано и кое да остане пренабрегнато се е определяла от малко на брой радиа, списания и телевизионни канали, които са давали глас на избрана част от артистите. За Халфорд и Judas Priest начинът тогава е бил да се качиш в тур буса и да тръгнеш по света, за да “разпространяваш евангелието на хеви метъла”, нещо, което, всъщност, продължават да правят и до днес.  Judas Priest са разпознаваеми и истински символ на хеви метъл жанра . “Това, което обичам в Judas Priest, е, че можем да бъдем вашият “Turbo Lover” в една песен, след това можем да бъдем вашият “Painkiller” в следващата, след това можем да отидем на “Breaking the Law”, после “Living After Midnight”, а накрая дори и да получим ,,Panic Attack”, ” споделя Роб. Групата не се ограничава в един специфичен звук, но не се и притеснява особено  от това, че няма да се хареса на всичките си слушатели. Благодарни са, че могат да споделят музиката си като дар за феновете на хеви метъла, а не да се чувстват като собственост на тези, които ги обожават, но търсят винаги едно и също звучене. Въпреки огромния успех на сцената, животът на Роб Халфорд не е без предизвикателства. Той открито говори за своята борба с алкохолизма и наркотичната зависимост, които преодолява в началото на 80-те години. През 1998 година, Халфорд публично разкрива, че е хомосексуален. Това смело изявление идва във време, когато метъл сцената е известна със своята мачо култура и често - хомофобски настроения. Халфорд става един от първите популярни личности  в света на музиката, който открито говори за своята сексуална ориентация, вдъхновявайки много фенове и колеги. Judas Priest се завръщат в София на 19 юли в Арена София, двадесет години след първото си посещение. Халфорд си спомня, че когато за първи път пристига на летището, феновете го посрещат с викове и на големи тълпи. “Почувствах се като някой от The Beatles,” смее се той. Няма търпение да се завърне на българската сцена и да види верните си фенове отново, за една дълга и незабравима вечер изпълнена с “праведната” музика. Билети за събитието има в мрежата на  Ticket Stat