Darik Podcast

Къпали ли са се българите, как един кораб е променил техномузиката, кои животни имат гъдел и кой е най-знаменитият инфлуенсър в света някога? Ако ви вълнуват тези имподобни въпроси, случили сте се на точния линк.

Чуйте, запомнете, нарисувайте картина на любимата си

Новият епизод на любимата алтернатива на образователната система е тук. Толкова много знаене само в няколко хиляди килобайта. Какво значи Гурбансолтан, каква смъртна присъда е издал Иван Вазов, какво кара ноздрите ни да не работят поравно и от коя страна е най-смелият и дързък британски военен? Научете, чуйте, впечатлете околните.

Любимото предаване на търсещите средни усещания ескалира със свръхдоза факти. Сирене с ларви, нацисти природозащитници, контрацепция със слонски продукти и Божие слово, идващо напук чрез балон. Толкова факти, че снимката не я сторихме наведнъж

Разговор с Тина Веселинова и Владимир Станков, водещи на рубриката “Що е то” в Канал 4

Най-вредният за атмосферата индивид, произходът на луканката, Дядо Коледа в Кърджали и как Далас помогна на комунистическа Румъния. Ти си знаеш отново впечатлява с разнотемие и обширни познания. Чуйте и запомнете

"Ние получихме достъп до въпросната кореспонденция от общо 24 000 имейла. Когато от InformNapalm се свързаха с нас, те си бяха поиграли известно време по ключови думи от самата кореспонденция и бяха извадили онези, в които се споменава България, както и конкретни имена, свързани с българското правителство". Това каза в "Кой Говори" по Дарик Петко Петков от българската онлайн общност на експерти по киберсигурност и борба с дезинформацията "Елфите".

Той разказа повече за процеса по разкодиране на информация, открита в разследване на международната разследваща общност InformNapalm. Разкритията се базират на онлайн кореспонденция на Евгений Зобнин - помощник на заместник-председателя на руския парламент Александър Бабаков и касаят газопреносната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница "Турски поток".

"В самите имейли нямаше особено написано като текст, но ставаше ясно между кого е кореспонденцията. В самите имейли има прикачени криптирани файлове и тук е функцията на българските "елфи", които, посредством различни технически способи, хванаха определени патърни (бел.ред., в превод от английски ез. "схеми", "модели")", обясни Петков.

Експертът допълни, че след като "елфите" са достъпили самото съдържание, са попаднали на изненада.

"Първата порция, която видяхме преди няколко дни, са серия от документи, които показват нещо като презентация. Много детайлно, с визуални графики, са показани всъщност очакванията на руската страна и изпълнението, спрямо очакванията им на "Турски поток". Детайлно са изписани физически лица, конкретни цени, срокове, всичко онова, което дълго време беше крито от българската общественост", заяви експертът.

Докато от онлайн общността са изследвали тези документи на случаен принцип, в един от големите масиви са видели е-мейл, който е бил описан като "roadmap" (бел.ред. в превод от английски ез. "пътна карта").

"При отварянето му видяхме търсената от всички от 2017 г. пътна карта на "Турски поток", каза Петков.

По думите му, в изясняване на информацията от е-мейла на помощника на Бабаков, са участвали и редица разследващи журналисти, с чиято помощ "елфите" са съставили хронология на събитията около "Турски поток", която ще бъде представена на обществото до дни.

Петков отбеляза, че интересен елемент, забелязан от кибер експертите вчера вечерта, е един имейл, съдържащ точки, които "трябвало да бъдат обсъдени".

"13-а точка гласи, че българското правителство е готово за своя сметка да направи въпросната тръба. Датата е септември, 2016 г., тогава вече е било ясно какво ще се случи и всичко останало е замазване на очите на хората. Директно се споменава Теменужка Петкова и премиера (тогава - бел. ред.) на България Бойко Борисов. Коментират се и приближени до Румен Радев бизнесмени, които българската страна се опитва да идентифицира, за да се колаборира с тях по частта около сръбската граница", каза още Петков.

По думите му от кореспонденцията става ясно още, че преди да се гласува въпросната пътна карта от българския парламент, е споменат човек, определян като "ключов фактор в БСП".

"Бойко Борисов се е обадил на руснаците и ги е помолил да окажат влияние в БСП и да бъде натиснат този човек. Събитията, които следват, е че Корнелия Нинова посещава Русия и след нейното връщане, гласуването минава на 100% с гласовете на БСП. Не ни е ясно още кой е този човек", каза Петков.

Фактите на Румен Иванов

Готови ли сме за любов?!
„Когато избираме да обичаме някого и да бъдем с него, да го уважаваме, да сме лоялни - това означава, че е без значение как се колебаят чувствата ни, как се люшкат нагоре – надолу; без знзчение през какво преминаваме емоционално, то ние отстояваме своя избор; държим си на думата, защото осъзнаваме, че този човек е точно онова което искаме. Така не поставяме живота си в зависимост от своите чувства и емоции, защото са нетрайни...“

Игрите на ума

„Когато избираме въз основа на лабилни емоции или водени от страх, това винаги води до житейска криза....“

„За съжаление днес все повече бъркаме любовта като избор с любовта като емоция. Все повече хора са вкопчени в бързопреходните чувствата, затова и любовта е малотрайна, бърза, fast food love...“

„За да сме психично здрави е важно да можем да правим разлика между това което изпитваме към конкретен човек и как този човек с поведението си ни кара да се чувстваме. Хората могат да казват най-различни неща, но това което говорят отразява само тяхното самомнение и претенции, а това което правят разкрива тяхната същност...“

Чуйте още за кризите в любовта и как да ги превъзмогнем от разговора в ефира на ДАРИК в звуковия файл.

Darik Podcast

Доза хумор с добрия доктор

Петканов оправя проблемите в националната сигурност

Отговорът на този въпрос дадоха икономисти от Института за пазарна икономика в предаването „Добавена стойност“ в ефира на Дарик радио

Дарик кафе

Дарик кафе

Доктор Ненков и вицовете в Дарик кафе

Честита нова партия, България отново е спасена

Хитов епизод на любимото предаване на нацията

“Анализирай това” с психолога Александра Петрова

Разговор с Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд

Попадането на страната ни в "сивия списък" на засилено наблюдение за пране на пари - тема в предаването "Кой говори"

Книжните препоръки в ефира на Дарик Кафе и този път са две - едната е за пораснали и непораснали деца, другата - за любителите на трилърите

Рубрика за динамичната реалност на младите в България с Олга Василевска

Научете какво и споделете с близките си

Факти по време на лед

Земеделието и иновациите

Darik Podcast

Разговор с Нери Зилбър - Файненшъл Таймс

Доза хумор с добрия доктор

Весела Бабинова си знае много и дори да идва за второто полувреме от обшо четири наваксва с боба с летеж на мисълта. Нейните сценични приключения допълваме с безалкохолна дипломация, кокосова консумация и какво е Кристияния у Копенхаген. Чуйте, вижте, бобувайте

Факти по време на Антоновден

Дарик кафе

Анализирай това

Финансистът Николай Ваньов коментира темата в ефира на Дарик радио

Темз и Антон представят интересните лителатурни заглавия

Дарик кафе

Не!Новините със Самуил Петканов

Рубрика за динамичната реалност на младите в България с Олга Василевска

Факти по време на имен ден

Кой говори по Дарик

Кой говори по Дарик радио

Дарик кафе

Дарик кафе

Доза хумор с добрия доктор

„Не!Новините“ със Самуил Петканов

Фалшиви пари, бойни разводи и бели мечки

Новата година често е повод  за взор в бъдещето, но Вчерàшният вестник се връща за много години. Царското време е златен миг за нашето слово и дори рекламите са благодат за ума. Чуйте, вижте, помнете за повече берекет в новата година!

„Анализирай това“ с Александра Петрова

„С приятели на кино“ по Дарик

Дарик кафе

Дарик кафе

Дарик кафе

Доза хумор с добрия доктор

Петканов обзира годината с ключовите моменти

Дарик кафе

Които три факта научите на Игнажден

Най-интересното, разказано от пилота Александър Богоявленски

Разговор с Трендафил Меретев, Фондация “За Нашите Деца“ и Искра Стойкова, Тръст за социална алтернатива

Впредаването "Кой говори?" по Дарик радио Даниел Ненчев, директор стратегическо развитие в БНР, изрази своето убеждение, че е време България да се ориентира ясно към страната, на която иска да бъде: "Важно е България да се ориентира, най-накрая, на коя страна от историята иска да бъде – на тази на мира, на хората, на свободата или на страната на убийците". Ненчев коментира и номинацията си за Христо Грозев за "Човек на годината". Този акт за него представлява категорична подкрепа за разследващата журналистика и нейната роля в обслужването на хората и търсенето на истината.  "Христо Грозев участва във филма, награден с Оскар - "Навални", и в разкриването на престъпленията на руската федерация, която изпраща убийци на своите критици." "В момента Христо Грозев е принуден да бъде "Бягащият човек", преследван от властите на агресивния руски режим. Гражданите могат да "арестуват" или да "наградят" Христо Грозев, като откъснат листче със съответния надпис в долната част на плакатите, разлепени в градската среда." За БНР и спряното интервюто на Митрофанова

"БНР постъпиха по най-добрия възможен начин, спазвайки стандартите, за да не допуснат нещо, което не е журналистика", каза той.

"Журналистите като Христо Гроздев и Мария Черешева, която спечели наградата "Журналист на годината", са на страната на хората и на свободата. Заради хора като тях и много други, създадохме проекта "Бягащият човек", коментира Ненчев.

"Бягащият човек" е проект, който обединява в едно изкуството и историите на хора, бягащи от войната, терора и политическото преследване.

Изложбата с 20 плакатни произведения от проекта “Бягащия човек” може да се види в "Дома на киното" в София до края на месец декември. Всеки може да “арестува” или да “награди” разследващия журналист Христо Грозев чрез сайта от акцията.

Бягащият човек

Посока култура

Агросвят по дарик

Дума на годината по Дарик

Забавен край на работната седмица

Томислав Рашков е поредният гост в подкаста на darik.bg „В тренда”. Пред водещия Тодор Пантилеев той разказа за живота си и изборите, които прави. 

Рашков завършва образованието си в Германия и се връща в България, за да се включи в програмата на „Заедно в час” през 2013 година, като две години преподава английски език в София.  Тази негова дейност го прави и един от младите иновативни българи, отличени в едно от изданията на класацията на „Дарик Радио”-  „40 до 40”. 

 „Отново бях обзет от страха, че за пореден път в живота си ще се проваля, защото не знам какво ще правя чисто кариерно. Тогава по много случаен начин разбрах за каузата и мисията на фондацията „Заедно в час”, покрай моите общи познати и приятели, които вече се занимаваха като учители. В моята глава се зароди идеята да опитам, тогава се появи това силно желание да се включа на всяка цена. Видях в себе си в тези обувки и ми се стори едновременно далеч от зоната ми на комфорт, но същевременно изключително интересно, непознато, даже леко страшно, но развиващо и полезно”, разказа той.

Едно от най-важните неща, които разбира за професията е , че ученето е процес, а не крайна точка. „То е взаимен процес. Ако някой някога се замисля да става учител, най-лошата услуга, която може да си направи е да отиде с мисълта, че той знае и другите не знаят. По-скоро би било в по-голяма услуга този човек да си помисли: „Аз не знам, но знам някои неща, които мога да предам. Други не знам, но ще науча в този процес. Ще бъркам, ще имам много моменти ниско долу, но и много моменти високо горе. И трябва да знам как да ги балансирам тези двете неща”, посочи той. 

„При учителите има много моменти на смазване, чисто енергийно. Това е една професия, която ти взима много, но и ти дава много. То не е само от системата. Не мисля, че трябва да я сочим с пръст. Те са редица неща - ежедневни предизвикателства, как работиш с родителите и се стремиш да ги привличаш като твои партньори, как работиш с останалите ти колеги учители, за да изградите една цялостна визия, за да може, когато децата минават в един час в друг, да не минават от една вселена в друга”, обясни Томислав Рашков.

Пътят на Томислав го отвежда до следващо предизвикателство. Той става част от екипа на „Free Sofia Tour” и „Сдружение 365”. 

„Ако трябва да съм напълно честен с теб, не мисля, че чужденците идват в София с големи очаквания. На мен това лично много ми харесва, защото аз винаги съм милил, че когато нямаш много очаквания, много по-лесно можеш да се изненадаш положително. Стига да имаш правилните предпоставки за това. Мисля, че нашият проект „Free Sofia Tours” е предпоставка за такава хубава изненада”, поясни  той.

Рашков обясни и какво прави най-силно впечатление на туристите в София. „По време на самия тур, когато дойдат и се оставят да им разкажем повече за това какво се е случило годините назад, това, което им прави впечатление е разнообразието на стилове и пластове, които са изключително видими. Когато се разхождаме в центъра на София около метростанция „Сердика”, човек само за няколко крачки може да се пренесе назад във времето. От 19 век, потъвайки в Средновековието с църквата „Св. Петка”, от там с римските разкопки в 4 век, след това скачайки на горе към джамията към 16 век, виждаш после и комунистическите и новите сгради. Това е много интересна съвкупност, неща, които не са създадени да живеят заедно в рамките на един пъзел, но все пак са наместени и намират своята чудновата позиция там”, каза Рашков.

„Чужденците много харесват столицата ни. Любопитно им е и се впечатляват от това колко е чиста. Нещо, което винаги ме изненадва, защото съм гледал на София като един по-скоро мръсен град. Изключително много им харесва времето и храната и естествено стандарта, който им дава възможност да си отпуснат джоба", допълни той.

Петканов днес е и пророчица

Рубрика за динамичната реалност на младите в България с Олга Василевска

Празничен дух, свежи знания и календар с акащи кученца

Разговор с Цветан Филипов от Франция

Най-интересното, разказано от пилота Александър Богоявленски

Дарик кафе

Антон представя интересните заглавия за седмицата

Дарик кафе

Agri.bg гостува на Дарик

Разговор с Дейвид Тадесе, Биляна Токмакчиева и Бояна Райчева в „Стълбището“ на Дарик

По-важното от сутрешните новини ви представят Иво Райчев, Людмил Кърджилов, Никола Братанов, д-р Мирослав Ненков и репортерите на Дарик в цялата страна. Чуйте:

Само добри и положителни изводи от случващото се около нас Петканов заздравява управляващата коалиция, окуражава учениците, подкрепя Боби Михайлов и преодолява напрежението около Здравната каса. Значи и вие можете да направите нещо хубаво днес. Чуйте, вижте, добрувайте.

Весела рибна фиеста, приятели. Ето ви три факта, които да ви радват, докато съседите ви умирисват на скумрия:

„Анализирай това“ с Александра Петрова

50-ият юбилеен Софийски международен панаир на книгата започва от 5 декември, вторник, и ще посреща търсещите големи и малки читатели в НДК до неделя включително. Темз и Антон в това издание на “С книги под завивките“ ви дават няколко ценни препоръки за книги, които самите те смятат да потърсят на Панаира, за да започнете и вие вашето пътешествие из щандовете.

Ето ги препоръките, а във видеото горе може да чуете подробности за всяко едно заглавие:

Обзор на седмицата в земеделието

Младите българи с висше образование вече не са толкова склонни да емигрират и да търсят реализация в чужбина, защото получават по-добро заплащане у нас. Такава тенденция от 13-ото издание на Рейтинга на българските университети изтъкна министърът на образованието проф. Галин Цоков в предаването „Стълбището” на Дарик радио.

По думите му нивото на заплащане на завършили в някои професионални направления е 4000 лв. А над средната работна заплата – над 2300 лв., е средното ниво на заплащане на завършилите студенти.

Цоков изтъкна, че нивото на безработни висшисти у нас е 2%, а в някои специалности е под 1%.

„Ако нещо стабилизира образованието у нас и направи разговора за него по-конструктивен са инструменти като рейтингът на висшите училища. Рейтингът дава актуална информация, данни, възможност за анализи и възможност за вземане на определени решения, свързани с политики за промяна на висшите училища”, обясни Цоков.

„Има положителни тенденции в българското образование в няколко посоки. На първо място, през тези 13 години, откакто го има, рейтингът стана един от инструментите за изработване на комплексна оценка на качеството на процеса във висшите училища. Втората положителна новина е, че всъщност това да си човек с висше образование в България е добре за професионално развитие, но и за парите, които получавате. Втора година нивото на безработни висшисти е 2%, а в някои специалности е под 1%. Около 60% е работата у нас, изискваща висше образование. Третата добра новина е, че намалява процентът на завършилите, които се осигуряват и работят в чужбина, Тоест основната част от завършилите у нас остават тук”, обясни Цоков.

По думите му младите българи с висше образование не са толкова склонни да емигрират, защото получават по-добро заплащане. „Нивото на заплащане на завършили в някои професионални направление е 4000 лв. А над средната работна заплата – над 2300 лв., е средното ниво на заплащане на завършилите студенти”, добави той.

Министърът поясни, че младите хора у нас  успяват на базата на своето университетско образование да намерят не само работа, а работа, която ги удовлетворява и е свързана с професионалните им компетентности.

Относно това защо няма нито един български университет в престижната класация Тop 1000 Times Higher Education, Цоков заяви: „Голяма част от университетите имат под 1000 студенти, което означава по-малко преподаватели и публикации, а от там разпознаваемост в световен план”.

 Той уточни, че у нас процентът на висшистите е 30-35%, за разлика от 70% завършили професионално образование. В развитите страни в Европа това съотношение е 50 на 50.

„Успешността на младите хора е в това те да станат личностно развитие, да формират уменията на 21 век, така че те на пазара на труда да се развиват и ако трябва да се преквалифицират. Образованието е динамично”, поясни Цоков.

Галин Цоков обърна внимание на националната платформа Дигиталната раница, която от МОН разработват през последните години. „ Тя дава възможност на учителите, учениците и родителите да използват максимално добре дигиталните инструменти за обучение. В нея са качени учебниците от 1 до 7 клас, догодина ще бъдат качени и учебните до 12 клас. До момента около 17 000 учителя се обучават за използване на дигиталната раница, която може да се използва за по-добро взаимодействие. Самите учители могат да изработват  и споделят електронно съдържание”, обясни Цоков. 

Относно това в колко трябва да започва учебния процес, Цоков поясни, че заложеният час е 08.00 часа. Но при двусменния режим на обучение учебият ден започва малко по-рано. „Родители искат да започват по-рано, защото иначе децата остават до по-късно. Избрахме средното положение – началния час да е 08.00 и да има автономност във вземането на решения в отделните училища. Двусменният режим е в около 11% от училищата у нас. Подготвяме по ПВУ модернизиране на над 110 училища ще се ремонтират, за да могат да преминат към едносменен режим.

Забавен край на работната седмица

Разговор с Дичо, който на 1 декември става на 50 години

Най-полезното предаване в емоционален и национален ефир отново вдига нивото на нацията. Съвети за оцеляване на студено, разказ за хакването на филипинските хайдут-партизани, молекулярен биолог пропагандира Еволюция и рап, а друг учен губи битка с плешив орел. Чуйте, вижте, слушайте новия албум на Боро Първи, който си дойде с класирането. А също така вижте цар Симеон Велики как се е снимал за своето CV:

Факти по време на киша

Дарик кафе

„Анализирай това“ с Александра Петрова

Държавните ценни книжа са удачна форма на инвестиция за гражданите, на фона на ниските лихви по банковите депозити. Държавната хазна също би спестила много, ако се финансира на вътрешния пазар, вместо да продава облигации на външни инвеститори. 

Това коментира проф. Стефан Петранов от Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио. 

По думите му, у нас този финансов инструмент все още не е популярен сред домакинствата, но това може да се промени с повишаването на финансовата култура. 

Държавните облигации са инструменти, които служат за финансиране на държавните разходи. 

Какво представляват държавните ценни книжа? "Когато държавите имат дефицит в бюджетите си, както България в момента, те имат нужда да го финансират. Това става с емитирането на ДЦК, които инвеститорите купуват.

По този начин държавата получава пари, а с настъпването на падежа на облигационната емисия тя има задължението да се разплати с кредиторите, разбира се, срещу съответната лихва", обясни проф. Петранов. 

Той припомни, че с промените в икономическия цикъл се променя и доходността на облигациите. Когато лихвените проценти са ниски, интересът към държавните ценни книжа, и въобще към дълговите финансови инструменти, е нисък. Той нараства, когато доходността се покачва, както е в момента. 

"Последните емисии на български държавни ценни кинжа станаха на международните пазари и там лихвата е между 4.5 и 5 на сто. В банките в момента средните лихви са около 0.5%.

Тоест разликата в доходността между облигациите и депозитите е приблизително 4% годишно, което е доста", заяви икономистът. 

Каква е разликата между банковия депозит и покупката на държавни ценни книжа? 

Той е на мнение, че до този момент у нас няма голям интерес към българските ДЦК от страна на физическите лица и фирмите. Статистиката показва, че не повече от 2-3% от българския държавен дълг се държи от българските фирми и домакинства. 

"Една от причините за това е фактът, че доскоро лихвите бяха много ниски. Другата обаче е, че липсва "маркетинг" от страна на държавата и няма никакви опити държавните ценни книжа да бъдат пласирани сред гражданите", заяви Петранов.  Защо българите не инвестират в ДЦК? 

Според проф. Стефан Петранов, нормативната уредба в момента може и да не е подходяща за подобна директна продажба на облигации "на дребно", но това би могло да се промени.

Според него, за държавата в момента е по-лесно да се финансира от професионалните инвеститори на вътрешния и външния пазар, а и финансовата култура на повечето домакинства не е достатъчно висока, поради което облигациите не са познати за повечето хора. 

"Чуждестранните инвеститори, с тяхната висока финансова култура, познания и вековен опит на пазарите, купуват български ценни книжа. Само преди две-три седмици България пласира 2.5 милиарда евро на международните пазари.

Защо ние да нямаме доверие в собствената си държава, ако чуждестранните банки и фондове да имат?", заяви Петранов. 

Той даде пример с други европейски държави, като Румъния, Хърватия, Унгария и Италия, които пускат специални емисии държавни ценни книжа за гражданите.

Там тези инструменти са част от традиционния инвестиционен портфейл на домакинствата, докато у нас спестяванията се насочват основно към банкови депозити и имоти. Има ли полза държавата от емитирането на ДЦК за домакинствата? 

"За държавата има огромен смисъл да търси допълнителен ресурс от вътрешния пазар. Ползата за нея е дори по-голяма, отколкото за самите домакинства, защото тяхната финансова култура постепенно се повишава и те по един или друг начин ще потърсят по-висока доходност за своите спестявания.

Ако не могат да си купуват български държавни облигации, те ще се насочат към чуждестранните - нещо, което става и в момента. Най-големият ефект обаче е за Министерство на финансите и за българския бюджет, тъй като тъй би могъл да се финансира с 1 или 1.5 процентни пункта по-ниски лихви, отколкото в момента", обясни проф. Стефан Петранов.

Агросвят по Дарик

Разговор с Димитър Илиев - министър на спорта

Доза хумор с добрия доктор

Дарик кафе

Протести срещу БФС и схеми с дерогации😮

Дарик кафе

Рубрика за динамичната реалност на младите в България с Олга Василевска

Разговор с Бистра Иванова, Мулти култи колектив и Клемон Боло-Суков, фризьор и изследовател на българските народни танци

Факти по време на шах

Как да преодолеем усещането за отхвърленост

“Анализирай това” с Александра Петрова

Темз и Антон представят интересните седмични заглавия

Дарик кафе